- Неподготвения тип възприятие се отличава със следните особености: силно се влияе от социалната си принадлежност, има точно определени очаквания за значенията на произведението и трудно се адаптира към нейните иманентни знания, цени простотата на възприятието з дадено произведение като негово качество, а идеалът му се опира на даденостите от обикновения живот. Този тип зрител се среща в три разновидности : натуралист /отъждествява изкуството на живота /, функционалист / интересувяа се преди всичко от това как работи произведението на изкуството/, хедонист / очаква от изкуството само наслаждаване/. Неподготвения тип зрител са характеризира с възприятието само първото ниво от личностните значения, което се плочки цени съотнася с първо ниво от личностните значения. Чрез адекватното разбиране на значенията на миметичното ниво може да се получат импулси за развитие и разбиране на значенията от символическото ниво.
- Квазихудожествения тип зрител има еклектично възприятие , образувано най-често чрез имитация на престижните страни на развитото художествено възприятия / купува картини и книги за изкуство, защото притежанието им е престижно, плочки цени посещава със същите съображения изложби/. Особеност на квазихудожественото възприятие е липса на адекватност в осмислянето на художествените значения.
Тези сумарни типове имат варианти . Систематизацията на двамата изследователи може да се отнесе и към творческата продукция. В руслото на много плочки цени образните визуални дадености , които съществуват в неподправения , некоригиран художествен и извън художествен живот може да се обособи продукция, отговаряща и на трите типа зрители. Различията в комуникативните нива на тази продукция се съотнасят с различията в типовете зрител. Обвързаността м/у художествената продукция и публика отговаря на обективната необходимост, регулираща количество и качество и в двете. Историята на изкуството може да се разгледа и като история на отношенията м/у изкуството и естетически развития или идеален зрител, чието присъствия и отношение се отчита и въвежда в структурата на пластическия образ. Изкуството възпитава своя зрител, въздейства му, регулирайки начина на въздействие.
В комуникативните процеси особено място има репродуцираното битие на произведението на изкуството. Днес ние общуваме с репродукцията като в съзнанието ни тя замества оригинала. В много случаи изкуствоветските текстове се построяват в/у добре разчертано общуване на читателя с репродуцираните произведения, който интерпретират в текста. Репродукцията дава възможност да се възприемат образи структури по начин, не е предвиден от техните създатели. Релефите от вътрешните стени на Партенона, например, не могат да се видят непосредствено от зрителя, но във всяко добро издание върху изкуството на Древна Гърция те присъстват в репродукции. Как бихме могли да съпоставим всички женски образи с перлени бижута от картините на Вермеер, ако са великолепните репродукции в албума на издателството “ Taschen” от 1994г.? Не могат да се оценят еднозначно различията в репродуцираните версии на даден оригинал като колорит, степен на онтурна отчетливост, композиция. “Тайната вечеря” на Леонардо, например, се репродуцира в два композиционни варианта- в границите на картинното пространство или заедно останалата част на стената, където е поместена. Едно сравнение м/у три репродуцирани битиета на една и съща картина на Ван Гог- най-често възпроизвеждания вариант на “ Слънчогледи” – показва различия в колорита и яснотата на очертанията на формите. Несъмнено това ще разочарова ценителя и особено познаващия оригинала, но ще събуди интерес в непредубеденото зрителско възприятие, включително и у носителя на подготвеното художествено възприятие по класификацията на Дадамен и Дондурей. Съвременните изкуствоветски текстове най-често са координирани с възприятието на репродуцираните творби, които интерпретират, и ги съдържат на просто като илюстрации, а превръщат репродукциите в ограничена част от самите себе си. Пример за подобен строеж са телевизионните серии на К.Кларк и едноименната книга “ Цивилизацията” /1969г./ Така е издадена и популярната книга на известния италиански изкуствовед Виторио Сгарби “ Частни лекции” /1995г./ плочки цени Впечатляващите за масовата публика формални и сематичи анализи на натюрмортите на Джузепе Мария Креспи и на Джордо Моранди той подкрепя като директно приканва зрителя да види в репродуциите това, кото му обяснява авторът на текста. Говорейки за картината на Креспи “Музикална библиотека”, Сгарби се обръща към зрителите: “ плочки цени Гледайте внимателно репродукцията, задоволително вярна, за да накара да си спомним живописта , запазена в Болоня, и ще почувствате, че интуицията за формата, тоест в живописта, в начина по които художникът е рисувал, се съдържа истината на тази картина.
